Свободата да си тръгнеш. От ефир.

“Да се откажеш навреме, да знаеш на какво, кога и как да сложиш край не е лесно. 
Но това е единственият начин човек да запази духовната си инициатива за по-добри дни. 
А съзиданието се ражда от чистия край. Няма по-голяма сила от свободата да си тръгнеш.”
Мира Баджева

Аз съм убиец. Трябва да го призная открито и честно и да получа заслуженото отвращение и наказание. Аз убивам предавания и журналистиката в България – такава, която едва пъпли и диша на пресекулки. Предсмъртно.

Аз съм убиец, който убива с желание, с търсене, с интерес. Аз съм онова чудовище, което съсипва смисъла, изяждайки го до кора. Дори и кората изяждам. Противно на общото мнение, тя е най-вкусна.

В кората на едно предаване са събрани задкадровите движения, думи, които се налага да бъдат записани отново, спряно ауто-кю и мисли, които водещите не изричат. По различни причини. В кората има живот, живот, който толкова ни липсва, когато камерата се включи, а водещата усмихната, въпреки зъбобола, изчурулика щастливо: “Добре дошли, в нашето студио.”

Когато бях малка попитах замислено: “А водещите не боледуват ли?”. “Боледуват, разбира се”, каза мама и продължи да реже морковите. “Как тогава всяка вечер са на екран?”, заявих аз ядно, убедена, че мама нещо греши и вероятно това са клонинги. “Ами как. Бият им инжекции с лекарства и излизат на екран.” Сега съм в телевизия и виждам, че никой нищо не ти бие. Слабостта да оставиш рожбата си е най-голямото предателство. Аналгин минути преди ефир и кърпичка в ръкава са онези инжекции, за които говереше мама. Човекът е сам в борбата си. Независимо дали това е миньорът в рудник или известната водеща на централните новини.

Сам, човекът често забравя колко обичан е той. Нужността ни е много разтегливо понятие. Понякога съвсем забравяме, че не е толкова важно да бъдем нужни на околните, колкото на себе си. Вероятно това е обяснението за поредното убийство, на което станахме свидетели днес.

Днес умря едно предаване. Обвинявам себе си в смъртта му, чисто метафорично, но доста убедително. Всяко предаване или в случая с Re:TV – телевизия, в която открия искра смисъл, умира безвъзвратно. Така преживях смъртта на “Реално” на Иван Бедров, на “Сеизмограф” на Светла Петрова. Преживях комата на Re:TV, от която въпреки надеждите ми, тя не се събуди. Сега трябва да преживея още една смърт – “Отпечатъци” на Мира Баджева си отива.

Зная, че убиецът в мен, всъщност е един отчаян човек. Човек, който иска да види смисъла не само вътре в себе си, но и споделен от околните. Човек, който не спира да търси и да задава въпроси, множество, от които чувах в репликите на Мира. Човек, който се чувства триж по-самотен, след като научава, че тези въпроси вече няма да стигат до ушите на зрителите и няма да бъдат важни.

Между 8 и 9 сутринта днес БНТ ни показа два анимационни филма и предаване на тийнеджъри. Нова ТВ също отдели време на малките, след което започна маратона на “Станция Нова”, в която за щастие нямаше Митьо Пищова, но в 6-те часа ефир се изговориха доста глупости. Канал 3 и Евроком, като два отчаяни и предсмъртни динозавъра, залегнаха на сериалите. В това време Мира Баджева д-р Николай Михайлов, Харалан Александров и Андрей Райчев си говореха за свободата. Във всичките й измерения.

Следващата неделя схемата ще се повтори, но няма да има Мира, няма да има термини, които са трудноразбираеми от сънения средностатистически българин и няма да има свобода. Не и от екран.

Чувствам се ужасно. Зная, че всичко е временно и най-важното, че смъртта, за която говоря е метафора, но това не променя липсата на смисъл, която сега ще запълни екрана между 8 и 9 часа сутринта по бтв. И аз, аз страдам. Страдам, Мира, защото ти се нареди сред умиращата армията използващи ефира, за да споделят смисъла. Ти застана смело с отворени очи пред темите, които мнозина подминават, заради сложността им. Ти зададе неудобните въпроси, но не прекъсвайки госта си, некомпетентно и грозно, като мнозина твои колеги, а с мек тон и въздух. Въздух, който даде възможност на гостите ти да говорят – нещото, заради, което всъщност ги беше поканила. Мира, ти направи това, от което журналистиката у нас има най-голяма нужда – създаде качество.

Благодаря ти! Благодаря ти от все сърце за това, че стана много по-добър от мнозина мои преподаватели във ФЖМК. Благодаря ти, че посвети себе си и времето си на това раздаване и ти благодаря за последното ти предаване. То е възхитително. Ти също си.

А думите, които захвърчаха из Facebook минути след като ги изрече в ефир, са наистина красиви. Гордея се, че те познавам чрез тях и се надявам някога да се запознаем въпреки тях. В едно ново начало, създадено от края. Край, в който не твоето присъствие е важно, а името, за което стои всичко, което сътвори.
Благодаря ти!

 

Advertisements
This entry was posted on March 4, 2012, in Uncategorized. Bookmark the permalink. 1 Comment

One thought on “Свободата да си тръгнеш. От ефир.

  1. Това беше май единственото предаване в ефира на бтв, което си струваше да се гледа. В което не се говореха клишета, не се запълваше ефира с псевдомъдрости на псевдозвезди … много жалко за бтв и всички медии …

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s