Гората е наша. НАША!

Преди месец бяхме на Седемте Рилски езера и по мръкване стигнахме до хижа “Пионерска”, която ни беше силно препоръчана като най-добрата хижа за спане. Мисля, че трябваше някъде из високите борове да има скрита камера, която да ни заснеме – премръзнали, изморени от 15-те километра, които извървяхме и аз, разбира се, подскачаща от радост, че сега ще ядем боб-чорба и ще си починем. Да, ама не.

Хижата беше тъмна. Зловеща като в романите на Стивън Кинг и определено, “приветлива” е последното определение, което бих й дала в този момент. Извадихме страхотен късмет – хижарят се беше качил случайно горе:

“Качвам се веднъж на две седмици, за да нагледам имота. Не че има какво да се гледа – няма ток и течаща вода, откакто я продадоха, ни отрязаха и двете.”

“Продадоха?!” – задавих се аз с локума, който вечеряхме вместо боб-чорбата и погледна с двойно по-големи очи към хижаря. – “Тя не е ли собственост на БТС*?!”

“Беше. Продадоха я на “Рила спорт”. Те вече държат горната хижа, лифта, сега и нашата. Скоро всичко тук ще бъде тяхно, а “Пионерска” ще стане като “Рилските езера” – 30 лв. на вечер, 50 лв. на вечер…”

Не съм планинарка. И за да бъда съвсем честна хижата, която се намира точно до горната станция на лифта предлага и легла по 12лв. в стая с още 18 човека. Почти по хижарските стандарти. Но горе не е уютно. Горе е хотел. Хотел в гората. Егати оксиморона…

Хижата е продадена. Ние щяхме да спим пред нея, без палатка и спални чували. Или да ходим в кръг цяла нощ, за да не умрем от студ. Защото никъде в интернет няма информация, че тя не функционира. Всичко е направено скришом, без излишни погледи и знания. Така стават нещата в България. Така са гласувани и законите ни. Уж публично, в Народното събрание, а в същото време там отдавна не се взимат реалните решения. Те се правят скришом, без излишни погледи и знанието на нас, засегнатите по темата.

Продължавам да не мога да си обясня всичко случващо се в планините НИ, но когато си лягахме в студената хижа, без ток и течаща вода, разбрах, че всичко е много просто:

“Тази планина е нечия собственост”.

Само дето, собствениците сме ние и планината е НАША. Наша, като улиците и булевардите, които затваряме, ходейки в кръг, наша, като градинките, в които пием бира и свирим на китари, като дърветата, по които закачаме мартениците.  И ние имаме правата и отговорностите спрямо тях. И ние ги обичаме, за разлика от ходещите из кулоарите депутати. Те отдавна не обичан нито нашите улици, нито нашите гори. Те не почиват там, а вървенето на километри с тежка раница на гърба, за тях е просто форма на шизофрения.

Нека бъдем шизофреници. Още веднъж. Спасихме Странджа. Ще спасим и горите – наши са. 
И ще им го кажем – всички заедно.

14 юни 2012г.
Орлов мост
19.30ч.



*Български туристически съюз

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s