Archives

Аз не съм това, което виждате…

… аз съм това, което съм.

Advertisements

Неизпратен sms

… people in my life all look the same…

Цирк. Маскарад. Никой не е себе си. Никой не знае какво точно трябва да прави и за това всеки гледа дисплея на телефона си и харесва публикации във Facebook.

Да живеят Wi-fi-a и самотата!

Колко е безсмилено е всичко наоколо, когато Те няма. А може би в момент просто осъзнаваш колко странен е светът. Когато сте двамата, нещата са по-различни. Създавате си ваш, собствен свят, в които вие сте правила, вие сте съдии. Свят-балон, в които съществувате, понятен само на вас, летящ само за вас.

А аз Те търсех. Търсих Те на толкова места. Опитвах толкова пъти. В Калининград, Ловеч, Пловдив, Благоевград… Опитах на Витоша, но атмосферата от Копитото не издържа живота в София. Не става. Затова пак опитвам. Този път в “Bedroom”-a, но и тук ситуацията не е по-различна. Поредно безсмислие. Просто балона го няма. Теб също. А около мен всички гледат отегчено към дисплея на телефона си.

Да живеят Wi-fi-a и самотата…

Добре дошла, 2012!

В края на  тази година няма да правя равносметки. Защото в 2011 имаше много повече провали, закъснения, раздели и липси, отколкото би ми се искало. Не искам да си припомням смъртта на милото ми същество, нито отсъствието на любимите хора.

Затова, за разлика от обичайните си сбогувания, тази година ще кажа „Добре дошли“.

Continue reading

Силата на думите ти

Предполагам сте чували за документалния филм „Силата на водата”? Руското видео разказа на целия свят за това каква чудодейна сила има течността, на която обръщаме толкова малко внимание. Психолозите във филма, разказаха пред камера как една чаша вода изпита с тежки мисли може да вреди като отрова, а друга, над която са казани добри думи, лекува по-добре от лекарства. Питам се, защо до момента няма филм за силата на думите…

Continue reading

73

rainy mood

Дъждовен вторник. Седем три
паважа мачка безпощадно.
Така ми липсваш, но уви,
мобилният мълчи. И гадно

е да пътуваш в този автобус
сред хвърлени билети и в слепешка.
А плюс и минус те не правиха ли плюс?
Или пък минус. Моя груба грешка.

Continue reading

Ако някога

На теб,

чийто номер съм набирала толкова пъти

Ако някога стане ти тъжно
и в мъглата не виждаш лъчите.
Ако пак се почувстваш ненужен
и самотно един сред тъпите.

Ако някога тихо говориш,
а не слуша те никой насреща.
Ако някога жадно се молиш,
но молбата се губи гореща.

Ако някога буца във гърлото
ти заседне, така – без причина –
набери моя номер ти в тъмното,
нека просто мълчим си двамина.

Ако някога нямаш идеи,
нямаш сила, смелост и вяра,
Набери ме и ще ги намерим
със любов затаена без мяра.

Аз си тръгнах сега, но помни ти
всичко що ти казах по-горе –
в тъмното, мълчаливи минути,
те са щастие. Мое. И твое.


Фото: Megan Breukelman

Топлина в джоба

На това място събирам парчета нежност. Същите парчета, които пилеем с лека ръка, а после имаме огромната нужда от тях. Тази песен е едно от тези съкровени и вълшебни минути, които побираме в шепа и крием в джоба, преди да излезем навън.

Дори там да бъде студено, ние сме добре –  в джобчето си носим топлина.

Подарявам ви малко Дичо, малко нежност и малко отговори … и нека не винаги те бъдат “не”.

… изгони любовта ми, ако можеш …